След пробега на Тур Странджа
Сега и аз да разкажа за приключението „Пробег Тур Странджа – 180х24“ от Елхово до Ахтопол, от името на онази зелена точка, която се местеше бавно по картата на Странджа.
Първо – защо беше нужно?
Както знаете, Сдружение „Зелена Странджа“ е създадено, за да развива и популяризира Странджа, да опазва природата, да насърчава активния начин на живот и движението сред природата. Идеята за многодневния пешеходен и вело маршрут „Тур Странджа“ от Тунджа до Черно море, който ще бъде предназначен за самостоятелно преминаващи или организирани групи туристи е плод от дейността на сдружението през последните години. Този маршрут има потенциал да привлече много туристи от цялата страна и от чужбина, които да се потопят в непознатата за тях Странджа и в същото време да осигури поминък за местни хора.
Пробегът на „Тур Странджа“ е един от начините повече хора да научат за него, както и да обърнат погледи към Странджа. Предстои също преминаването му с велосипеди в най-скоро време.
Цялата необходима информация за пребиваването на туристите в Странджа при преминаването на маршрута „Тур Странджа“ ще бъде публикувана безплатно в сайта www.tourstrandja.bg от местните хора, които вече могат да се регистрират като „Домакин от Странджа“ и да качват информация за забележителности, хотели, къщи за гости, заведения за хранене и т.н., а съответно туристите трябва да си направят регистрация „Гост на Странджа“ и ще могат да публикуват своите впечатления, коментари и снимки. Достоверността на информацията за сега ще бъде контролирана от представители на „Зелена Странджа“.
През лятото се планира маркиране на маршрута, а туристите ще могат да тръгнат по него през есента, когато в Странджа е и най-приятно за преходи.
Да се върнем на предизвикателството „Тур Странджа за 24 часа“ … Да, напълно постижимо е, дори и за по-кратко време, въпреки че звучи нереално за повечето хора. Аз не се справих при първия опит, поради неспираща и накрая вече станала нетърпима болка в коляното, която се появи още на 50-тия километър. До последно мисълта за преждевременно спиране не ми беше минавала, смятах въпреки всичко някак си да стигна до Ахтопол. И сигурно щях да успея, но за много повече време, втора безсънна нощ сам в гората и непредвидими последици за здравето ми. В крайна сметка смятам, че решението да спра на Качул беше правилното за мен, за семейството ми, за приятелите и всички останали.
Ето и малко статистика:
Елхово – „Качул“: Изминати километри - 133, време - 23 ч : 21 м, средна скорост – 5,7 км/ч., средна скорост на движение – 6,7 км/ч., положителна денивелация – 2294 m, отрицателна денивелация – 2326 м, мин. височина – 70 м, максимална – 392 м.
От „Качул“ до Ахтопол остават 42 км, от които 33 са покрай река Велека, надолу по течението и съответно почти няма изкачвания, само след село Бродилово има 3 км плавно изкачване по горски път.
С други думи, за един подготвен бегач на дълги разстояния целият маршрут може да бъде пробяган с добра средна скорост и времето да бъде дори под 20 часа.
Аз, понеже не разчитах на подкрепителни пунктове, се бях натоварил с тежка раница, което също може би е довело до болките, а те след 80-тия километър не ми позволяваха да бягам.
Не знам, дали ще направя втори опит – може би след време. Преди това със сигурност ще го премина отново с колело, което ще е значително по-приятно. Иначе всеки, който се чувства подготвен и има желание, може да го направи – аз ще съдействам с каквото мога.
За мен по-голямото предизвикателство беше да привлека вниманието на всички вас към Странджа. И смятам, че резултатът надмина очакванията. Следейки зелената точка на моето движение по картата на Странджа в продължение на почти цяло денонощие, вие със сигурност сте една степен по-запознати с населените места, пътищата и някои от забележителностите на Странджа. Уверен съм, че много от вас вече искат и да тръгнат по тези пътища. Защото само на живо можете да почувствате атмосферата и духа на планината – десетките блещукащи очички в тъмнината, многобройните срещи с чакали, диви прасета, сърни, елени, язовци, таралежи, а също и разярени селски кучета, сутрешната роса в тревата, стелещата се мъгла покрай реките, обедното жарко слънце, следобедните буреносни облаци и едри капки дъжд. И разбира се срещите с малкото останали по този край хора, някои от които вече знаеха, че се готви някакъв „екомаршрут“.
За цялото внимание, загриженост и подкрепа – БЛАГОДАРЯ ВИ!
Благодаря и на съпругата ми Гергана и трите ни деца, които ме търпят и подкрепят. Ако имаше начин, тя щеше да тръгне с мен и съм сигурен, че можеше да се справи и по-добре.
Благодаря и на нашите приятели Свилен и Елена, които ме закараха, върнаха и обгрижваха.
Надявам се всички виждате смисъл в това, което правим заедно, защото всички ние можем да направим нещо добро за Странджа, за природата и за нас самите.
Владимир Димитров,
Председател на СНЦ „Зелена Странджа“